ГОРЕЩ АНАЛИЗ в ПИК и "Ретро": Борисов като хищник дебне плячката му ПП-ДБ да грохне
Последвайте ни в Google News Showcase
Нямам представа защо и как някоя телевизионна редакторка би поискала да покани Росен Плевнелиев като гост-анализатор в което и да е предаване. Плевнелиев отдавна е затънал в мелодраматична баналност, а основната му тема е неговото собствено самовъзхваляване.
Разбирам го – мандатът му отдавна потъна в калната река на историята, без да бъде запомнен с абсолютно нищо, а днес бившият държавен глава е по-честа тема на светската хроника, отколкото да е какъвто и да е фактор в политическия живот. Но последната му изява беше особено знаменателна, защото, без да подозира, през мрънкане и атаки към Румен Радев
Плевнелиев простреля сегашното управление в десетката. „Колко е тъжно, че по-скоро един човек с прякор „Трактора“ има шанс да посредничи за създаване на правителство, отколкото един бивш президент или бивш министър на външните работи с доказана репутация и ценности“, изхленчи бившият държавен глава в телевизионен ефир. В нито една друга държава подобна мозъчна експлозия нямаше да остане без последствия, у нас обаче журналистите я приеха, без да им мигне окото. А по същество бившият президент стана поредният човек, който доказва, че съставянето на настоящото правителство е далеч по-сенчесто, сложно и задкулисно, отколкото ни го представят свръхлибералните анализатори, които дишат тежко като пудели от възхищение към евроатлантическия курс на кабинета.
И днес вече подробностите около това политическо инженерство излизат една по една – срещи в Самоковския манастир, тайни разговори за управление, напрегнати дискусии за това има ли още записи на парапетни приключения в София и какво ли още не. Някъде там, „пред очите на Бога“ (както каза лидерът на СДС Румен Христов), ПП-ДБ и ГЕРБ са направили сглобката, стиснали са си потните длани и са влезли в хардкор политическа интимна връзка. Проблемът е, че „очите на Бога“ по никакъв начин не са очите на обществото и едното няма нищо общо с другото. Бог може и да е видял каква е цената на сделката, но хората в България и до днес не я знаят.
Небесната сила е сакрална, ако се доверим на Библията, но ние, грешните, живеем в реалността, където нас като древно проклятие ни споходи тайният запис на ПП и от него чухме потресаващи подробности за голямата лъжа, измама и интрига, в която ще ни изпържат. Не знам как гледа Господ на такива работи. Но пък и знам какви тежки псувни и обвинения и до днес се носят за лицата Кирил Петков, Асен Василев и цялата им партия. И, да, Христо Иванов също не е пощаден...
В онзи запис чухме всичко – как ще бъде изпран Борисов, как ПП ще овладяват МВР, как ще се бият с президента и очевидно всичко това е договорено в Самоковския манастир, близо до Бога, но адски далече от балъците, които отидоха да гласуват с надеждата за промяна.
Намесването на Алексей Петров и на бащата на Кирил Петков като архитекти на сглобката и като хората, които са осигурили логистиката, със сигурност е изключително неудобна тема за ПП. Но те просто нямаше как да я забиколят, след като в първия ден на септември Бойко Борисов беше този, който отвори вратата към кухнята и разкри детайлите и подробностите. И това даде началото на лавина, която няма да спре поне до местните избори, а може би нейният тътен ще се чува и през цялата следваща година. Защото тук опираме до две фигури, за които никой не е гласувал, нито е ясно какви интереси са ги мотивирали да бъдат посредници в политическия диалог между първите две партии.
И ако за Алексей Петров все пак се знае, че е човек с научни познания и титли, бащата на Кирил Петков е съвсем одиозна фигура, с неясна експертиза, неясни политически идеи, но пък е съвсем сигурно, че той се явява един от кадровиците на новата власт. И така – сглобката е съставена на тъмно, с участието на хора, които тепърва изплуват, с програма, неизяснена и до днес.
Ако това не е задкулисие, кое точно е?
Бог вероятно има очи за всичко по земята, но щом народът няма очи за него, значи действието е изместено в сенките, точно там, където се раждат зловещите механизми, които източват държавата и изсмукват целия неин ресурс в полза на олигархичните зависимости.
Евроатлантизмът, безкрайните стенания за Украйна и вечните навеждания пред Посолството са само политически грим, който трябва да прикрие, че властта е станала обект на тъмна договорка и е в плен на политическо брокерство, чиято отровна чаша ни предстои да изпием докрай.
Големият въпрос, разбира се, е защо Бойко Борисов реши да изпържи публично тези, с които се е договорил пред „очите на Бога“, защото само така можем да определим изявлението му за Алексей Петров, а след това е опитът да се откаже наполовина от него. Очевидно лидерът на ГЕРБ е решил, че двата месеца преди местните избори са идеалното време, в което да постави своите партньори натясно и да им даде да разберат, че цената на управлението се вдига от ден на ден. Точно така трябва да тълкуваме всички протести за кадрови чистки и назначения, които ГЕРБ наблюдава отстрани, но не участва в тях.
Всъщност Борисов настъпва и подготвя почвата за промяна. Най-вероятно тази промяна няма да е в събарянето на кабинета, а в преформулирането на неговите основи. Тоест ротацията може да се осъществи много по-рано, отколкото е предвидено. Ситуацията донякъде работи за ГЕРБ. ПП-ДБ си отвориха фронтове във всички посоки – срещу паметници, президент, БСП, „Възраждане“ и всички, които се съмняват в тяхната почтенност и експертност. ГЕРБ на думи подкрепя част от тези битки, но никой не е видял представители на партията да влагат особено голям ентусиазъм в тях. Борисов прилича на хищник, който дебне плячката му да грохне от умора и самичка да му падне в ръцете.
И в целия този спектакъл, нека да отбележим, практически няма място за фигура, която носи името академик Николай Денков. В окото на бурята от скандали министър-председателят доказа не само своята практическа безполезност, но и това, че е просто фигурант в големите процеси, които се случват. Питаха го за Алексей Петров, той каза, че не го познава. Питаха го дали има ментори, той отрече. После каза, че в кабинета никой не познава Алексей Петров.
И точно тук политическата логика на самия Денков издиша. Защото, ако приемем думите му за истина, тогава това означава, че той е просто манекен на политическата витрина. Фигура без реално съдържание, марионетка, която управляват с нечии други ръце. Всъщност самият факт, че премиерът Денков практически изчезна на фона на този скандал или изявленията му граничаха с абсурда, показва, че кабинетът наистина е сглобка. Нещо като набързо направено ГМО, за да хвърли прах в очите на хората. Истинските решения се вземат на съвсем друго място.
Всъщност управлението вече е в криза. Защото то влезе в пермаментна поредица от безкрайни скандали. Част от този епичен фон, разбира се, са и безпощадните войни с президента Румен Радев. ПП-ДБ се опитват да го превърнат в своя основен архивраг, нещо като путински Кашчей Безсмъртни, но така допълнително му вдигат топката и от подобна самозатворена реалност може да се излезе само с взрив. Или електорален, или протестен.
Скандалът може да бъде технология на управление, но само до известно време. От един момент нататък имаме власт, която досега се е забъркала в цяла поредица от символни битки, което е възможно най-лошото нещо, което една партия може да си причини. Първо, защото няма ясна дефиниция за победа. А второ, дори и при победа, промяна за хората няма да има.
Ако се опитаме да обобщим България днес, ще видим, че можем да я опишем само през конфликтите – ПП-ДБ срещу президента, президентът срещу управлението, Бойко Борисов срещу кабинета и коалиционните си партньори, „Възраждане“ срещу всички, БСП в битка за утвърждаване на идентичност. Отвсякъде изстрели, взривове, пушилка и в крайна сметка – пълен хаос и политическа безнадеждност. Телевизорът отдавна няма нищо общо с реалността.
Но все пак трябва да сме благодарни на бавната, протяжна и топла есен. Тя не ни носи надежди за по-добър живот или светло бъдеще, но поне ни позволи да надникнем в тъмното свърталище на чудовищата и да видим истинското им лице и намерения. Оттук нататък никой не е извинен, ако се опитва да се оправдае, че не знае какво е подкрепял.
